Зелена Европа: няколко примера с поглед в бъдещето
26/03/2016 17:35
В края на миналата година в Париж се състоя среща, посветена на борбата с климатичните промени. В нея взеха участие представители на страни от цял свят. Тя приключи с ясни цели, бурни овации и аплодисменти, но не постави никакви ясни срокове за постигане на успех.
Резултатите от нея бяха по-скоро пожелателни, но не и задължителни, защото изглежда никой от световните лидери не смее да се обвърже със сериозен ангажимент в справянето с тази световна криза.
Във връзка с това решихме да проверим как една от водещите световни сили – Европейският съюз се бори срещу климатичните проблеми, какви методи използва и кои държави членки се отнасят най-сериозно към опазването на околната среда и екологичното равновесие.
В Съюзът още от 2012 г. се говори за това колко е важно да не се допусне глобално затопляне с повече от 2 градуса в сравнение с нивата от преди индустрилизацията. Съществуват сериозни научни доказателства, че над тази граница могат да настъпят необратими и потенциално катастрофални промени. Навременните мерки ще доведат и до много дивиденти за Европа, като например по-малко щети, заради предотвратените изменения на климата, по-голяма енергийна сигурност и икономии на разходи за здравеопазване, поради намаленото замърсяване на въздуха. Всичко до тук звучи много лесно, въпросът е как да се постигне?
Отговорът също е на пръв поглед ясен – чрез модернизиране на енергийната политика на ЕС, ограничаване на вредните емисии и разработване на биогорива, произведени от нехранителни ресурси, но методите звучат като красиви думи, ако не бъдат приведени в определени времеви и количествени рамки. Всеки глобален проблем започва на локално ниво, затова нека видим как различните страни от Съюза се справят с климатичните предизвикателства.
Холандия
Когато говорим за екологосъобразен начин на живот няма как да не посочим Холандия – страната, в която природата е най-сериозният източник на енергия. Още през 2008 г. там се открива най-голямата елекроцентрала в света, която генерира електричество от биологични отпадъци - по-конкретно от екскременти от птицефермите. Капацитетът на централата е 36,5 мегавата. Освен генерираното електричество, така се решава и проблемът с отпадъците, който съвсем не е маловажен. Ако те бъдат използвани за торене в селското стопанство, отделят огромни количества метан, който е много по-мощен парников газ от въглеродния двуокис. Пепелта от изгарянето им е изключително богата на фосфор и калий и се продава като средство за наторяване в земеделието.
И това далеч не е всичко, уличното осветление и осветлението на магистралите също е причина за голяма част от въглеродните емисии. Не си мислете, че холандците не са помислили и за това. Само преди малко повече от година се появи така наречената "умна магистрала". "Интелигентното" в случая е замяната на не особено естетичното електрическо осветление, което консумира много енергия, със светеща в тъмното пътна маркировка, която очертава контурите на пътното платно. Макар и все още доста скъпа, очаква се маркировката в бъдеще изцяло да замени традиционния начин на осветяване на пътищата в страната.
Иновациите в областта на енергетиката не свършват до тук. Масив за съхранение на енергия влезе в търговска експлоатация и вече помага на местния и европейския пазар да реши проблемите с балансирането на търсенето и предлагането на енергия, които прави енергийните доставки по-надежди.
А от гледна точка на транспорта холанците отново няма да останат длъжни. Страната планира до 2018г. железниците й да се захранват само от вятъра. По този начин целият сектор ще понижи значително своя въглероден отпечатък и така ще послужи за пример не само на останалите сектори в страната на лалетата, но и на останалите държави от Европейския съюз.
Германия
Говорим за блестящи примери, а Германия несъмнено е един от тях. Страната инвестира най-много в соларна енергия и определено е лидер в тази област. В слънчеви дни панелите й задоволяват 35% от моментното потребление на ток, а през почивните и празничните дни, когато консумацията е по ниска, този дял нараства до 50%. Предвид ниското ниво на слънчева радиация в Централна Европа, резултатите на Федералната република във фотоволтаиката са впечатляващи.
За разлика от България, където за инсталиране на панели се търси празно пространство на припек, в Германия стремежът е да се оползотворяват пустеещи повърхности, да се разкрасят фасади, да се придаде футуристичен облик на градовете. Изглежда за жителите на страна е въпрос на самооценка и престиж да живееш екологосъобразно и да пазиш собствената си околна среда. Днес със соларни панели германски фирми декорират в цял свят автобусни спирки, парапети на балкони, спортни площадки, бензиностанции, сенници по крайбрежни алеи и др.
Французите пък смело вървят по пътя на немските си съседи. Съвсем наскоро френското правителство обяви плановете си да инсталира слънчеви фотоволтаични панели върху 1000 км. пътища през следващите пет години. Целта е да се предоставя възобновяема енергия за 5 милиона души или около 8% от френското население.
Великобритания
И ако това е иновативно, то какво да кажем за изобретението на Великобритания "енергия на всяка крачка". Става въпрос за тротоари-генератори, които произвеждат електричество, когато човек ходи по тях. Те бяха представени пред широката публика по време на Олимпийските игри в Лондон. В зоната годишно минават около 30 милиона потребители, енергията, произведена от техните стъпки е достатъчна, за да захрани външното осветление на сградата.
Къде е България?
До тук добре. А как стоят нещата в България? От данните на ЕСО е видно, че производството на електроенергия от водните централи през 2015 г. е поставило абсолютен рекорд за цялата история на работа на българските ВЕЦ-ове. Ръст има и в производството на ток от т.нар. американски ТЕЦ, слънчевите и вятърните централи, като особено голям е той при мощностите на биомаса. Хидроцентралите са произвели с 22 на сто повече електроенергия в сравнение с 2014 г. Ръст в производството на ток бележат и вятърните и слънчевите електроцентрали – съответно с 8.7 на сто и 11.5 на сто. При централите на биомаса скокът е много голям – с 53 процента повече ток са произвели те, но делът им на пазара е много малък - едва 0.3 на сто.
Можем дори да кажем, че и в страната ни има известни иновации в областта на енергетиката и опазването на околната среда. Соларни дървета с футуристична визия са инсталирани на площад "Тройката" в Бургас. Соларната система може да зарежда мобилни телефони, лаптопи и батерии на инвалидни колички, задвижвани с електроенергия, съобщи общината. Соларната система дава възможност за едновременно зареждане на 12 мобилни устройства посредством USB и на 2 инвалидни колички.
И все пак не можем да отречем и минусите, като се започне от ветрогенераторите-убийци край Калиакра, като се премине през силно замърсения въздух над Перник и София и се стигне до административната Голгота, на която са подложени желаещите да сложат соларни панели на покривите си.
В момента около 80% от ресурса на топлите минерални води се губи при свободното им изливане, което говори за наличието на огромен и неизползван към момента ресурс. През 2014г. делът на енергията от възобновяеми енергийни източници намалява като част от общото количество потребена енергия в родината ни, става ясно от доклад на Евростат. От данните е видно, че делът на ВЕИ в целия ЕС е 16% и има увеличение спрямо 2013 година. Тогава зелената енергия е била 15% от общо потребяваната в рамките на общността.
Целта за целия ЕС е 20% до 2020 година. Дали ние обаче ще успеем да изпълним тези критерии, можем само да се надяваме.
