Две държави показват по колко различен начин светът приема климатичните промени

14/03/2016 16:30

Бъдещето на нашата планета зависи от действията както на големите, така и на малките страни. Някои драстично намаляват вредните си емисии, докато други не бързат да ги ограничат.

Коста Рика, известна с белите си пясъчни плажове и обгърнати в облаци гори, има незначителен принос за глобалната промяна на климата. Там най-големият източник на електричество, който разчита почти изцяло на хидроенергия, може да изкара месеци, без да използва твърди горива. И въпреки миниатюрната си роля за затоплянето на климата Коста Рика се нарежда сред държавите, които полагат най-много усилия да спрат парниковия ефект.

Позицията на Австралия е съвсем различна. Тази страна с богати въглищни запаси почти достига САЩ по въглеродни емисии. Но Австралия няма хъса на Коста Рика и нейната цел в намаляването на въглерода не е толкова амбициозна, както тази на американското правителство.

Въглеродните емисии на Коста Рика, които възлизат на 7 милиона метрични тона през 2012 г., са една малка част от тези на Австралия, която според Световния ресурсен институт тази година е изхвърлила 391 милиона метрични тона. За сравнение Китай е избълвал в пъти повече: 9.3 милиарда метрични тона.

Примерът на тези две страни от различните краища на света говори за една често подценявана реалност:  за да се забавят климатичните промени, огромните усилия на САЩ, Китай и Индия няма да са достатъчни. На 30 ноември 195 страни и 28-те държави членки на Европейския съюз ще се срещнат в Париж, за да сключат първото глобално споразумение за овладяването на CO2.

Понастоящем 2/3 от емисиите идват от само 10 страни и не е чудно, че всички погледи са насочени към световните супер сили и супер замърсители. Но почти 150 други държави, включително и петролните страни от Персийския залив като ОАЕ, вече са помолени да ограничат въглеродните си емисии.

„В някои отношения Париж вече е успех“, казва Алдън Майер от Съюза на загрижените учени. „Почти 90% от замърсяването идва от страни, които са се ангажирали да го ограничат.“

Това може да се счита за постижение предвид неуспехите на международната политика по отношение на климата през последните две десетилетия.

Информация:https://www.nationalgeographic.bg/?cid=4&NewsId=2845